DCC "Pulmed" в Пловдив

Прекарах 2 нощи в детското отделение като придружител на дъщеря ми. Всички педиатри бяха много любезни, но не мога да кажа същото за сестрите. Може би защото дават двойни смени (като ни приеха в 17ч и дойде нощната смяна около 19:30ч, една от жените остана и си тръгна в 7:30ч на следващия ден)... Към ръководството - безумно е да ти кажат, че трябвало да знаеш да си носиш личен термометър, понеже тези на отделението свършили! Пак към ръководството - ясно, че детето пациент прието с направление за хоспитализация трябва да има придружител, който чинно си заплаща нощувката. Вече всеки хотел, обаче, осигурява най-малкото сапун в санитарните помещения, ако за друго няма средства от бюджета. И пак към ръководството - в детско отделение е нормално да има подсечени деца - бюджета, или заплатената от майката нощувка, би следвало да позволява и набавянето на крем за подсичане, а не сестрите нагло да се смеят и да казват "няма тука такива неща, ама виж, ако искаш крем за лице, ще ти дам". За тези два дни станах свидетел на няколко скандала, които бяха породени от изброените по-горе "битовизми". Лекарите трябва да имат спокойствието да си вършат работата, а не да се карат с разярени от "битовизми" майки.

Никога повече. 5 часа чакане за един преглед и един рентген, при положение, че имах запазен час за прегледа. Прегледът се осъществи 2 часа и половина след запазения час. Да не говорим за чакането пред рентгена и после чакането за резултатите.

Загубихме майка си след неколкократни „лечения“ в Кардиологията на Пълмед. Не можем да се отърсим от впечатлението, че на докторите от месеци беше ясно, че тя се намира в последен стадий на сърдечна недостатъчност, но продължиха да използват клинични пътеки, продължиха да пишат епикризи, които не съответстваха на реалността, продължиха да я пращат до „Каспела“ и обратно. Съвсем накрая един млад доктор изрази учудване, защо не се е помислило за операция по-рано, но беше вече много късно. Дори последният доктор, който ни изпрати вкъщи, не се нае с открито мнение за това как да се справим със задушаващата кашлица и силни болки. В последствие, майка ни се оказа и Ковид-позитивна, симптомите бяха налице по време на престоя в Пълмед. Дали медиците тук не знаят за съществуването на Ковид-тестове, на болкоуспокояващи, на палиативна грижа, на ясна комуникация със семейството на болния? Нехуманно, непрофесионално, нехайно! Всичко е насочено към правенето на пари, не към грижата за хората. Ако доведете близък тук, карайте ги, ако са в съзнание, винаги да включват телефоните си, когато разговарят с лекуващия доктор, винаги търсете второ мнение, ако може най-добре в София.

За пореден път съм отвратена от тази болница!!! По препоръка на ортопед др. Гоновски, майка ми трябваше да претърпи малка операция на палеца защото не можеше да го движи. Доктора още в кабинета ми се стори с високо и надменно самочувствие, но тъй като беше прехвален в социалните мрежи, реших да се доверя на тълпата. Още в кабинета ми каза: "Ще приемем майка ви в неделя, като впишем, че е приета по смешност заради порязване на ръката." Казах добре, без да се замислям, че това не е редно от факта, че исках интервенцията да се извърши по-скоро. В ден неделя, пристигнахме там в 10ч. както ни бе казано. 10 мин. момичето на рецепцията не може да ни ориентира къде да идем, за да стартираме процедурата. След това ни каза да изчакаме пред спешното в ортопедията. Там откарахме 2 часа без никаква информация!!! Послените 10 мин. от тези 2 часа, се появи лекар който ми взе името и телефона и зачезна нанякъде. След още 20 мин. се появи като преди това дори не ни попита какви документи имаме, даде ни лист и ни каза, да си направи ренгенова снимка. От казахме, защото вече имахме. Казах, че няма нужда да се облъчва пак, той няколко пъти настоя казвайки, че е зададено по клинична пътека, но накрая прие да му дадем диска. След още толкова една санитарка дойда да ни вземе и настани в стая. Настаниха ни в стая, дойде сестрата и ни каза, че майка ми трябва да даде: кръв, урина и да и се направи кардиограма. Аз през цялото време придружавах майка ми която е ГЛУХОНЯМА (и то поради лекарска грешка, не че вече има значение)! В момента в който сестрата разбра, че майка ми е глуха каза: "Не може да я приемем освен ако вие не спите при нея или тя не се връща всеки ден до болницата, но без да остава да спи. За първи път ми се случва такова нещо, аз не знам как да се оправя. Аз съм водила баща ми в урологията в тази болница и в други болници и винаги е имало разбиране. Има много начини за комуникация, стига да има желание. През цялото време на тези процедури медицинската сестра се държа грубо, при всеки мой въпрос. Накрая пред очите ни дадоха леглото на майка ми на друг пациент. Отивайки след това при кардиолог, той имаше на глоста да ме пита:'' Защо говориш вместо майка ти? " Не е ли очевидно г-н. Доктор, защо? Тръгнахме си от болницата със смесени чувства, сигурно защото не бяхме видели лицето на въпросният др. Гоновски.! На сутринта когато трябваше да водя майка ми за операцията, тя се отказа! Почувства се дискриминирана и обидена от създалата се ситуация. Отидохме да подпишем документи за изписването и още на същия ден, където аз писах причината за това да се откажем. След 2-3 мин. дойде доктора който се държа нападателно, арогантно през цялото време ми повишаваш тон и ми държеше сметка, за това какво е мнението ми по въпроса, въпреки че той не е бил пряк свидетел на случилото се! Сравни ситуацията с майка ми така все едно не е длъжен да я разбира дори и от чисто човешка гледна точка и казах, че ако дойде китаец например той пак няма да е длъжен! И много други неща който е излишно да пиша поради факта, че това четиво се превръща в трудно за четене! НЕ СИ ГУБЕТЕ ВРЕМЕТО ТАМ!!!!!

Часовете не се спазват и като попиташ защо взимат пациенти, които са в 13 часа, а ти за 11 часа стоиш и чакаш и сестрата ти крещи и ти вика аз съм човека, който решава и понеже сме се заяждали сме щели да чакаме и да минем последни 😡😡😡